Пътешествия във фантазията

Пътешествия във фантазията

Напоследък сякаш всички искаме да се махнем оттук. Поне аз със сигурност искам. И едновременно с това не ми се ще. Не защото ме е страх, все пак сме млади и безсмъртни... а защото има една силна надежда, че не всичко е загубено. За съжаление, ако трябва да бъдем реалисти, а то както знаем, не е задължително, повечето хора в България са лишени –съвсем насилствено – от възможност за ментално развитие и са силно ангажирани в задоволяване на потребностите на първосигналните пориви, докато тези, които са одухотворени са толкова откачени, помпозни и самоубийствени, че ти се ще да си изтръгнеш творческите пориви с голи ръце, само и само да не заприличаш на тях. Така че остава добрият стар въпрос – мога ли да се докосна до изкуството без да потъна в неговата бездънност и още по-лошото в неговите практически „български” измерения.

Изграждането на гражданско общество не може да се случи преди да се повдигне/ създаде човешкият дух. А в България оскотелите очички те гледат, както от Рено 19, така и от Бугати-то. А трябва да се съгласим, че в София рядко можеш да видиш Рено 19.

Освновната идея на пътешествията във фантазията не е в това да си седиш в мизерията и да викаш „Добре ми е, супер, аз сега съм във Фиджи”... Идеята е, когато отидеш във Фиджи да си жив и наистина там – ти, индивидуалният ти, да си отишъл на някое готино място и да му се насладиш, така както празноглавецът никога няма да може. Защото, когато умрем, умираме сами и не можем да вземем нищо със себе си, затова, трябва ние да сме най-ценното нещо, което имаме на целия свят. (Добре де, малко егоистично звучи, но все пак, тезата не е лоша :D)

Така че, когато тръгна за ранно море тази година или за някое друго готино място или преживяване, ще видя как се чувства и как възприема човек, една идея по-творчески изразен, отколкото беше миналата година. Надявам се някои хора да се сетят, че скоро имам рожден ден и да се замислят колко як подарък всъщност е един четец за електронни книги (Ели, предварително благодаря)! Знам, че добрата стара хартиена книга е много по-яка, но идеята да си чета на брега на морето или басейна нещо яко без да цапам страниците с плажно олио и без да си вадя очите от слънцето, много ми харесва!

Ако имате готини снимки за корица, каквито и да са, стига да си Ви харесват, а и защо не, да изразяват Вас по някакъв начин, пратете ми ги. Ще гарантирам авторските права, все пак юристите дебнат (а ако не дебнат, значи трябва да им звънна пак)! 
П.С. Гларуси в София?? (и нямам предвид хора от Варна/Бургас, а птици в небето над Сточна гара)