The beginning - Welcome to the other side

На 15.03.2012г. заставам доста по-близо до това, което искам да съм.
Welcome to the other side
Ще се съгласите всеки има и друга страна и нека проследим какво ще стане, ако обърнем "другата страна" напред?
Начало на експеримент №1 - днешна, 15.03.2012г.:
-условия на експеримента - създаване на ръкопис (всъщност не е точно ръкопис, но да не бъдем буквалисти), проза в размер 97 стр., няма заглавие; май няма и жанр...
-задача - публикуване на ръкописа;
-до сега направено - вчера са изпратени два екземпляра от ръкописа до два сайта за е-книги; освен това се занимавам с четене на всякакви мъдри статии как точно става тая работа;
-основни притеснения - ами... от къде да започна? Основните притеснения са принципно извън собствения ми свят и са позиционирани в алтернативната реалност, в която нещата в България се случват. Нямам особени ИТ skills, да видим как точно ще стане разпространението на ръкописа.

МНОГО ВАЖНО! Не знам защо обаче от повечето български сайтове за книги лъха на застояло, мизерно и трагично. Очаквам отвсякъде да изскочи някоя сълзлива поема за несподелена любов или училищни трепети, стил страничките във вестниците за "млади таланти"... само че вече под формата на някой мигащ в убито жълто нов прозорец, от който всячески ти се иска да се оттървеш. С две думи - малко са жалки.

Така че много ми се иска ръкописът ми да не бъде обесен на някой подбен сайт. Но ще проследим процеса... възможно е това да е кулминацията на творческата ми кариера, а може пък и всичко да си остане за родата и френдовете! :Ррр

1. Задача за 15.03.2012г. - избиране на корица (да, работата е малко стил каруцата пред коня, но какво пречи....): Пускам смс-и на свободните си креативни приятели, които да почват да търсят в интернет - Вярно е, че съм всестранен талант, но ми се иска още сега да не тровя със "собствени рисунки". Малко ще им е трудно на хората, които навия да търсят корици, след като не са чели ръкописа, но не мисля, че лесно ще ги накарам да прочетат  97стр., затова кратко резюме:

В ръкописа не се разказва за:
-любов;
-приятелство;
-предателство;
-пари;
Разказва се за:
-апатията;
-лудостта;
-мозъка;

Емиии, май е това.

Прилагам началото:

"-Знаеш ли, случвало ми се е да си мисля има ли съдба или не. Така и не стигнах до никакво заключение. Често се питам дали минах случайно от там или трябваше да го направя. И мислил ли си, ако имахме възможност да следим всички действащи лица, като на филм, колко разминавания и нелепости щяхме да видим и дали, ако знаехме всичко това нямаше да вземем съвсем различни решения... и да живеем друг живот.- тя спря за малко и аз видях как мислеше. Сетне кимна на себе си и пак ме погледна. Под очите й в последните години все по-ясно се забелязваха тъмни кръгове. Демоните започваха да я ядат и отвън.
-Знаеш, -продължи тя. – че положението не е много добро. Та, как започна всичко... Седях си на пейката пред блока и пушех. Защото горе не мога. И небрежно в далечината, точно до Големия химически комин на избледнели дебели червени черти, си върви едно петно. Петно с крака, което бавно и тягостно се превърна в силует. „Уф”, помислих си, „в този хубав черно-бял следобед не можеше ли да не идваш...”. Разбираш ме, Тони, аз в този миг имах далеч по-желани неща."