И ето колко е лесно... само няколко месеца по-късно!
ENJOY!
http://e-knigi.net/index.php/virtuemart?page=shop.product_details&flypage=flypage.tpl&product_id=231&category_id=48

New idea - never stop dreaming

Today seems like a fine day for a new start. A gloomy day with so many ideas hidden in its misty folds. Just have to grab one and dive deep. And always to remember where the real sun is, where the real life remains, where to come back.
Let's go.

РЕЗЮМЕТО

РЕЗЮМЕТО: 

Едно момче тръгва по следите на човешките взаимоотношения в търсене на себе си. Затънал в апатия и рутина, Тони разбира, че е загубил същността си някъде зад бюрото, на което работи и тягостното чувство за самота и безполезност, което белязва личния му живот. В търсене на отговори и желание за възраждане, той научава за ужасно убийство и в камерен състав се приготвя за единоборство с убиеца. Една история за това колко е трудно да продължиш, след като загубиш хора, които обичаш, хора, които смяташ за неизменна част от себе си и колко лесно е мозъкът да спре да ти се подчинява и лудостта да те въведе в злокобни приключения.

„Дали изпитвах празнота? Да. Ужасна. Имах отчетливото и ясно различимо усещане за липсата на смисъл в живота ми. Седя на бюрото, гледам вещите си; гледам ръцете си; гледам сянката си по бялата стена, накъсана от щорите; гледам водата в шишето и дори тя ми се струва мътна и гъста.”
http://izdatel.eu/poem.php?id=79

My thoughts are like an angry hurricane in a cup of absent - green and stirred. There are so many ideas each of them rising, shining and then crushing into a brick wall. I know that I can break the wall again and again, endlessly. But now I am addicted to it... not to the final fuzz, but to those brilliant moments I spent in writing, thinking, planning, giving life and killing. It's an amazing feeling. How can one stop himself from becoming a part of his own fiction?

Anyways there is also good news - the editors started working on my book and now we just have to wait and see what is going to come out of it. I am extremely anxious, I can't hide it! And also another friend read it and liked it - of course everyone has their comments so I have to print a few copies and make some appointments in the coming holidays to gather as much critics as possible and do some editing myself.

P.S. One nice sushi dinner and a good movie would do the trick! (At least this time.. ;D )

За три седмици установих, че 71 стр. на 12 pt не са достатъчно за хартиено издаване. Което звучи малко потискащо. Остава вариантът за електронно издаване.

издателства

Започнах да схващам. Имаш два варианта – плащаш, за да отпечатат ръкописа и после си търсиш пазар или пращаш до всички издателства (които обаче на са посочили никъде по сайтовете си как става) ръкописа си и се надяваш да защитават авторските права на книжле, което се готвиш да подмяташ в десетки електронни пощи... Да кажем, че е като игра, някакво предизвикателство... утре изпращам ръкописа до 15 издателства с един съпроводителен е-мейл и без гаранция за защита на авторските ми права. И чакам.
...До сега е сенднат до 2 издателства - колибри и ера... на някакви подметнати е-мейл адреси. Доста съмнително.
В рамките на деня и двете издателства ми отговориха, с което ме изненадаха - Колибри не издават детски романи, новели, разкази и поезия и приемат ръкописите в разпечатка - отговарят в шест месечен срок.
Ера ме помолиха да дам данни за себе си и кратка бележка за какво се разказва, за да знаят дали въобще отпечатват такъв жанр.
Та с две думи - издателствата на дават координати, защото не разглеждат ръкописи, ако не са написани до София 1000.... Господи, колко средновековно!!! Но съм изключително благодарна за любезните отговори - явно куртоазията се толерира.

My first e-book is on its way?

Ten days from the beginning I can now proudly announce that my piece of art was well accepted at 50%... One of the two e-book publishers answered my request and approved my manuscript. So… eventually the beginning of the experiment has its happy… hmmm ending? Amongst my friends the results are more… diverse. As a matter of truth I am still waiting for comments – either they are lazy readers or it’s about the quality of the manuscript. So cross fingers and in short terms I will most probably become not-so-well-known author of an e-book, available in the internet. I want to thank my friends who gave me photos! I am not quite sure what to do next but I’ll improvise… And I have to admit it is really easy nowadays to express yourself if you just try to.