РЕЗЮМЕТО:
Едно момче тръгва по следите на човешките
взаимоотношения в търсене на себе си. Затънал в апатия и рутина, Тони разбира,
че е загубил същността си някъде зад бюрото, на което работи и тягостното
чувство за самота и безполезност, което белязва личния му живот. В търсене на
отговори и желание за възраждане, той научава за ужасно убийство и в камерен
състав се приготвя за единоборство с убиеца. Една история за това колко е трудно да продължиш, след като загубиш хора,
които обичаш, хора, които смяташ за неизменна част от себе си и колко лесно е
мозъкът да спре да ти се подчинява и лудостта да те въведе в злокобни приключения.
„Дали изпитвах празнота? Да. Ужасна. Имах отчетливото
и ясно различимо усещане за липсата на смисъл в живота ми. Седя на бюрото, гледам
вещите си; гледам ръцете си; гледам сянката си по бялата стена, накъсана от
щорите; гледам водата в шишето и дори тя ми се струва мътна и гъста.”
http://izdatel.eu/poem.php?id=79
http://izdatel.eu/poem.php?id=79
Ярка образност, многопластовост, необичайна сюжетна развръзка!!!Все пак съм прочела целия разказ.
ОтговорИзтриване